От Деве дере
до Камилски дол.

Къде е селото

Камилски дол стои на било в крайните ридове на Източните Родопи, северно от Ивайловград и от язовирната стена. Под него е долината на Арда, днес чашата на язовира.^изт.

• Община Ивайловград, област Хасково
• Землище 45 квадратни километра
• Надморска височина около 360 метра
• Пощенски код 6571

Общината причислява жителите към рупците, заедно с Горноселци, Покрован, Хухла, Сив кладенец, Горно и Долно Луково.^изт.

До 1934

Деве дере, долът на камилата

Турското deve е камила, dere е дол. Камилски дол е превод, не ново име.^изт.

Печатните текстове повтарят два близки разказа. И двата са местна памет, не османски регистър.

На 1,82 км североизточно, на връх Наредените камъни, има останки от късноантична и средновековна наблюдателна кула. През било е минавал стар път от Мезек към Лютица. Керваните спирали на потока след Арда.^изт.

1572 или 1562

Първото писано име

Общинският план от 2017 г. сочи документ от 1572 г. за границите на Чирменския вакъф. В него стоят Горноселци, Сив кладенец и Камилски дол. Планът не дава архивна сигнатура.^изт.

Страницата за село Вълче поле говори за същото худутнаме, но от 1562 г., и твърди, че Деве дере още не съществува в текста. Оригиналът не е публикуван. Датата остава отворена.^изт.

XVIII–XIX век, после 1914

Хората, които тръгват към Мала Азия

Жители на Деве дере, Хухла и Горноселци се заселват в Коджабунар, Балъкесирско. Общината добавя и Покрован.^изт.

През 1914 г. потомците им се връщат в България. В Ивайловградска околия са настанени 483 семейства с 2258 души в девет села: Лъджа, Плевун, Свирачи, Орешино, Белополяне и други. Не се заселват обратно в изгореното Деве дере.^изт.

1840-те · камбана 1895

Църквата „Свети Георги“

Каменна трикорабна псевдобазилика. Съборът през 2009 г. е свикан и „по повод 166 години от освещаването“, което връща датата към 1843 г. Камбаната е излята в Одрин през 1895 г.^изт.

Една от четирите постоянно течащи чешми е преустроена през 1898 г.^изт.

Отворете страницата за храма

1879–1881

Бягство към Бургаско

След Освободителната война районът остава в Османската империя. Жителите посрещат руска военна част, уплашват се от отмъщение и бягат в Бургаско: Драганово, Поморие и чифлик Карагьозлер, днес село Маринка. Живеят там година и половина и през 1881 г. се връщат.^изт.

1912

Сто къщи и двама опълченци

Селото е в Мустафапашенска каза. Проф. Любомир Милетич пише:

„Деведере е чисто българско село, имаше до 100 къщи.“

Свидетел е свещеник Саранда Костов, свещеник в селото от 1911 до 1913. Двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Имената им още не са свалени от архивния показалец.^изт.

1913

Опожаряването

„Ортакьойската околия може да се каже най-нещастна между пострадалите околии на Нова България.“

Юли: башибозук и войска, изтезания в църквата. Септември-октомври: в околията са посечени 335 души. Това число не е само за Деведере. Плочата в Кючук кале помни 21 мъже.^изт.

Пълният разказ и имената от Милетич

14 август 1934

Новото име

Деве дере става Камилски дол. Същия ден Ортакьой става Ивайловград.^изт.

1959–1964

Язовирът

Язовир Ивайловград е последният хидровъзел на каскада „Арда“. НЕК: стена 71 м, около 158 милиона кубика. Старите пътеки към реката остават под водата.^изт.

Днес

Колко души останаха

Землището е все така 45 км². Посещение през 2020 г. описва къщи от камък, много чешми, малко постоянно възрастни жители.^изт.